Member's Search

Категория: Научни

22/05/2016

Особени форми на МДСВ – ретинални ангиоматозни пролиферации, полипоидна хороидална васкулопатия

Автор: Видинова Х. Клиника по Офталмология, ВМА, София


АБСТРАКТ Макулната дегенерация свързана с възрастта (МДСВ) е заболяване с голямо социално значение поради засягането на голям брой хора и възможността от значителното увреждане на зрителната острота. Различават се две форми – “суха” форма, протичаща бавно, прогрeдиентно и завършваща с географска атрофия на ретинния пигментен епител и ексудативна или “влажна” форма, протичаща бързо и водеща до образуването на субретинна неоваскуларна мембрана. Епидемиологичните проучвания показват, че заболяването се среща в около 21% при пациенти над 65 годишна възраст и честотата му нараства с възрастта (3,5,9). В 85% от случаите се среща сухата форма на МДСВ и едва в 15% ексудативната форма на заболяването. Патофизиологичните механизми на заболяването са все още обект на дискусии и различни теории. Най- общо се приема, че множество фактори повлияват процесите на стареене като нарушават функционалната цялост на системата от фоторецепторни клетки, ретинен пигментен епител и Брухова мембрана (1,5). Според една от най- вероятните теории – тази на стареенето, патологичните промени са свързани с дегенеративни изменения в ретинните пигментно епителни клетки -РПЕ и натрупването на липофусцинови гранули

Posted in Научни by Д-р Васил Хайкин
18/05/2016

Задна поларна катаракта – от факоемулсификацията към витректомията

Автори: И. Шандурков 1,2, Ю. Бонева 2 1.СОБАЛ „ВИЖЪН”, 2.СОБАЛ “Акад. Пашев” Рецензент: Проф. д-р Ива Петкова д.м.


АБСТРАКТ Задната поларна катаракта се причислява към групата на конгениталните катаракти по своята етиоло- гия. Морфологично този тип катаракта се проявява с централно уплътнение на задната капсула на лещата, която в същото време е срастнала с предната хиалоидея. При този тип катаракта важна особеност е, че почти винаги по време на операцията се получава руптура на задна лещена капсула, което произтича от специфичните анатомични особености на лещата при това заболяване. Целта на настоящия труд е да се представи алгоритъм за подготовка и хирургично поведение при па- циенти със задна поларна катаракта, както и да се обсъдят възможните рискове по време на операцията и методите за тяхното предотвратяване. Важните моменти при операция на задна поларна катаракта са: извършването само на хидроделинеа- ция, без хидрoдисекция; отстраняване на остатъчния кортекс в заден полюс чрез 23 Ga витреотом, пора- ди задължителното разкъсване на задна капсула и необходимостта от последваща предна витректомия; имплантация на трикомпонентна мека леща с позициониране на хаптиките в сулкуса и оптика, захваната от капсулорексиса.


Posted in Научни by Д-р Илиян Шандурков
18/05/2016

Миниинвазивна хирургична техника за корекция на птоза на латералната част на веждите

Автори: Средкова М., Колева Т. Медицински център по офталмология Ресбиомед – София Рецензент: проф. д-р Цветан Марков д.м.н.


АБСТРАКТ Птозата на веждите обикновено е възрастово обусловено състояние, но може да бъде причинена от травма или неврологична патология. Когато е резултат на стареене, спадането на веждите обикновено се комбинира с друга възрастово свързана патология като дерматохалаза, птоза на слъзната жлеза, про- лапс на орбитнотo мастно тяло. Поради това при системен преглед на пациентите, насочени за блефа- ропластика на горни клепачи, често намираме и птоза на латералната част на веждите, която допринася за типичните оплаквания от ограничаване на периферното зрение. Ако хирургичната интервенция се състои само в ексцизия само на надвисващата над миглите клепачна кожа, това би довело до скъсяване на разстоянието: вежди-миглен ръб и не би облекчило оплакванията на пациента от „притваряне на очите“ и ограничено зрение. В тези случаи се налага едновременна корекция и на позицията на веждите. Цел: Да представим миниинвазивна хирургична техника за корекция на позицията на латералната половина на веждите в хода на блефароплaстика на горни клепачи. Материали и методи

Posted in Научни, Оперативно лечение by Редакционен екип
16/05/2016

Корелация между тежестта на ретиналното засягане при макулна дегенерация свързана с възрастта и тежестта на сърдечно-съдовото засягане при кардиологично болни пациенти

Автор: Александрова С. Очно отделение, Първа МБАЛ – София Рецензент: д-р Христина Видинова д.м.


АБСТРАКТ Целта е търсене на корелация между тежестта на макулната дегенерация, свързана с възрастта и тежестта на съпровождащите я сърдечно–съдови заболявания. Метод Ретроспективен анализ на флуоресцеинови ангиографии на пациенти с различни форми на макулна дегенерация и установявaне на коморбидитет с вътрешни заболявания, регистрирани в елек- тронния архив на болницата през периода ноември 2011 г. – юни 2015 г. Резултати Открихме информация за съпровождащи сърдечни заболявания за 31 пациента с диагно- стицирана ангиографски с макулна дегенерация свързана с възрастта. Сред тях потърсихме корелация между тежестта на изявата на ретиналните промени и сърдечно–съдовите. При 10 от пациентите са реги- стрирани сериозни сърдечно-съдови заболявания, от тях 8 имаха сериозно засягане на ретината. При пациентите с тежки белодробни заболявания бе регистрирана най-напредналата ретинална увреда. Нямаме регистрирани данни за тютюнопушене сред тях. Заключение Всички пациенти, включени

10/05/2016

Клиничен случай на офталмия симпатика, проявяваща се със засягане на преден очен сегмент

Автори В. Хайкин, Я. Здравков, А. Оскар, Ив. Танев Клиника по Очни болести, УМБАЛ Александровска, София Катедра по Офталмология, МФ, МУ – София


АБСТРАКТ Офталмия симпатика (ОС) е билатерално, Т-клетъчно медиирано, дифузно грануломатозно вътреочно възпаление, което се развива след пенетрираща травма или хирургична интервенция. Клиничната картина варира от лекостепенно намаляване на зрението до пълната му загуба. В 80% от случаите се наблюдава в първите 3 месеца, а в 90% през първата година след инцидента. Диагнозата се базира на анамнестични данни и клинични изследвания. Липсват специфични лабораторни изследвания. Представяме клиничен случай на пациент на 71 годишна възраст с атипично протичане на офталмия симпатика с въвличане в процеса само на предния очен сегмент, без подлежащо засягане на заден очен сегмент. В случаи на тежка очна травма, без перспектива за запазване или възстановяване на зрителната функция на засегнатото око, невъзможност за послойно възстановяване целостта на зрителния орган и липса на естетична функция следва да се обсъди първична енуклеация. Въпреки постигнатите положителни резултати, най-доброто лечение е превенцията.