От 4 до 8 Февруари 2026 г. Хонконг беше домакин на най-голямото офталмологично събитие в Азиатско-Тихоокеанския регион. Форумът беше организиран съвместно с Международната академия по офталмология (AOI) с над 20 000 участници от свързаните с очното здраве професии и индустрията. България беше представена от чл.кор. проф. Христина Групчева, която е един от стоте членове на престижната организация AOI. С проф. Групчева разговаря Петър Галев:
Проф. Групчева, какво бихте откроили от участието си в това световно офталмологично събитие?
За мен беше не само чест, но и спомен! Преди повече от 20 години, когато провеждах своето обучение по роговична хирургия и писах дисертационния си труд, имах много възможности за колаборация с колегите от региона. За този период мога да кажа, че Азиатската офталмология е напреднала с нвиждани темпове. Уникални постижения в областта на транслационната медицина и генетичните терапии, особено в центрове като Сингапур. Австралия също отиде много напред. Останах впечатлена от приложението на новите терапии за дегенерация на макулата, подходите за контрол на миопията, приложението на изкуствен интелект.
Какво по-конкретно имате предвид?
Имах възможност да видя много клинични резултати от приложение на Syfovre и Izervay в реалната практика. Това са нови медикаменти, инхибитори на комплемента, респективно С3 и С5, като намаляват възпалението и понижават значимо прогресията не само на свързаната с възрастта дегенерация на макулата. Подобна терапия е уникална възможност, която заедно с прецизната диагностика, ще промени кардинално подхода към това силно инвалидизиращо заболяване.
Към момента имаме лечение само на влажната форма на макулна дегенерация, а тя е не повече от 20%. Всички хора със суха форма страдат, защото за тях предлагаме промяна на начина на живот и хранителни добавки. Там също има новости, които колегите от Австалия представиха с изключителни подробности. Основната разлика е ролята на витамините от група В, които до сега не влизаха във формулите на хранителните добавки.
Какво друго Ви направи впечатление?
Миопията, която се среща много по-често сред популациите на Азия. Акцентът беше: „Не диагностицирайте, а контролирайте!“. Миопията се превръща в социално значимо заболяване с множество измерения: икономически, медицински, емоционални. Поради високата честота на миопията е логично акцентът да бъде поставен на подобен конгрес, но епидемиологичните данни наистина ме впечатлиха. Вече е доказано, че децата – пасивни пушачи имат 2 пъти по-висок риск от развитие на миопия, независимо от генетиката.
Това означава, че децата с двама пушещи вкъщи родители имат по-голям шанс да бъдат по-късогледи от децата на двама родители с късогледство. Този акцент беше повторен неколкократно, а имайки предвид колко популярно е тютюнопушенето в България, трябва наистина да помислим как тази информация да достигне до родителите. Днес ние контролираме миопията с очила, капки и контактни лещи, но околната среда и факторите които влияят на прогресията трябва да бъдат активно идентифицирани и тяхното вредно въздействие намалено. За тази цел, подобно на нашите колеги от Азия, е задължително да работим с пациентските организации, училищата и широката общественост.
Вие какво представихте на конгреса?
В последната година имам много нови начинания, но на конгреса представих две особено важни. Първото е свързано с обучението на младите офталмолози. И на конгреса беше отчетена все по-голямата нужда от хирурзи, ето защо се чувствам длъжна да работя в тази посока на национално и европейско ниво. Представих резултатите от „движещия се в Европа симулатор, спонсориран от Европейската асоциация по катарактална и рефрактивна хирургия“ с акцент върху резултатите от България.
Презентацията предизвика сериозна дискусия, тъй като обучението на хирурзите не само в различните части на света, но и в държави разположени в съседство, е много различно. Аз съм сериозен защитник на симулаторното обучение и за да го потвърдя, инициирах ново обучение, този път с два симулатора за нашите млади колеги в България, което ще се проведе като част от „Лятното училище на БДО“. Другата ми презентация беше чисто клинична и посветена на нов клон в офталмологията – тераностиката. Това е симбиотичен термин обединяващ лечението и диагностиката, който в последните години се наложи в онкологията.
Днес имаме уникалната възможност да приложим този подход в офталмологията и по-специално при лечение на едно не толкова рядко заболяване в България – кератоконус. Бидейки прогресивна ектазия, която засяга основно млади хора, кератоконусът има множество неблагоприятни последици за качеството на живот. От 2000 година се използва методът – крослинкинг за „стабилизиране“ на прогресивно изтъняващата и деформираща се роговица. Това обаче е емпиричен подход, при който няма контрол върху процеса и се разчита на повлияване, базирано на средностатичтически резултати. Тераностичния крослинкинг е нова концепция, при която се измерва насищането и енергията и така се постигат оптималните резултати. От 2025 г. аз съм един от първите хирурзи в Европа, които работят методиката и пионер за България. На форума представих средносрочните резултати, които са доста впечатляващи. Това, което за мен е най-ценно, е възможността за крослинкинг със запазване на епитела, което повлиява изключително благоприятно постоперативното възстановяване.
Какво от конференцията бихте посочили като изключителна новост?
Може би роботизираната хирургия. Колеги от няколко центъра показаха прототипи на роботи за очни операции. Всичко е базирано на данни от „най-умелите хирурзи“ и е качено на облак с възможност за непрекъснато усъвършенстване. Но засега очна операция може да бъде извършена, само ако се ръководи от добре обучен и приятелски настроен към изкуствения интелект хирург. Не зная с каква скорост ще се развива процесът, но определено към момента роботът по-скоро асистира, отколкото оперира.