
На 18.11.2020 се навършиха 100 години от рождението на една легендарна личност в офталмологията – Професор Никола Константинов.
Никола Константинов е роден на 18 ноември 1920 г. в гр. Кюстендил. Баща му е бил преподавател в Стопанската академия. От малък той е с многостранни интереси и изключителен пиетет към знанието. Това е обяснението за изключителното му представяне като ученик на Варненската мъжка гимназия.
След като завършва медицина, става участъков лекар в село Антоново, Омуртагска околия. След това постъпва на работа в столицата в тогавашния ИСУЛ. На 47 години заедно със семейството си се връща във Варна. В началото го настаняват в комплекса на Съюза на слепите. Дори тази организация отделя средства за обзавеждане на неговата клиника в „Окръжна болница“. Като благодарност към този жест, той безплатно преглежда всички, които работят в предприятие “Успех” или членуват в местната организация. Властите и цялата общественост на града му създават условия, за да разгърне своя талант като учен, лекар и педагог. Става професор и изгражда катедрата по „Очни болести“ към Варненския медицински институт (1972-80). Под негово ръководство израстват млади очни лекари. Става толкова популярен, че при него пристигат пациенти от цялата страна и Балканския полуостров. Тази популярност го връща отново в столицата, където основава и завежда катедра “Очни болести” (1980-1986) в Института за лечение на чужди граждани – София (дн. Многопрофилна болница за активно лечение “Света Анна” – София).
Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение. Член (1969-1986) и почетен член (1986) на Европейския съвет по офталмология. Бил е и ръководител на Българското офталмологично дружество. Участвал е в многобройни международни форуми и е избиран за член на международни медицински организации. Винаги е бил съпричастен с проблемите на хората с нарушено зрение и слепота, и е автор на множество профилактични и превантивни програми в различни региони на България.
Съпругата му Геновева Константинова е най-силната опора в неговия живот. Музикант по професия тя го следва и професионално: пяла е в професионалния хор на слепите, помагала е на слепите музиканти, пишела е Брайлови ноти и е работила за режисиране на повечето представления. Семейство Константинови имат двама синове Иван и Добрин. Д-р Иван Константинов наследява баща си професионално и е действащ детски офталмолог.
Основното в живота на проф. Константинов е била работата. Много от днес работещите офталмолози го помнят като консултант, който независимо от възрастта си насърчаваше своите много по-млади колеги да прилагат най-съвременните методи в офталмологията.