Диабетната ретинопатия (ДР) засяга пациенти с диабет тип 1 и диабет тип 2, води до намалено зрение и слепота. Диабетният макулен едем (ДМЕ) е вид ДР, асоциирана във висока степен със загуба на зрение. ДР е предотвратима чрез своевременно диагностициране и подходящо лечение на диабета.
Зрителната загуба е предотвратима, ако ДР е диагностицирана в ранните стадии чрез профилактични прегледи и е проведено ефективно лечение за предотвратяване на прогресията й.
Въпреки сериозните рискове от ДР, публикациите по отношение на глобалното осъзнаване на рисковете, превенцията и ефективното лечение на свързаното с диабета увреждане на зрението са малко.
С подкрепата на Bayer AG е проведено проучване сред диабетно болни пациенти и здравни специалисти.
Цел на проучването:
Оценка на осведомеността относно очните прояви на диабета и своевременното лечение.
Демографска справка:
Смята се, че България е шестнадесетата най-многолюдна държава в Европейския съюз с население от около 7,1 милиона.
България е застаряваща страна с ~ 14% от населението, което се оценява на възраст под 15 години, докато ~ 20% на възраст над 65 години.
През следващите няколко десетилетия населението на България се очаква да намалее с ~ 27%. До 2050 г. се очаква населението да е 5,2 милиона, като тези на възраст под 15 години съставляват 15% от общото население, а тези на възраст 65 години и повече – 29% от общото население.
Справка за диабета:
В света живеят 415 милиона души с диабет, а над 59,8 милиона души са в Европейския регион. До 2040 г. този брой се очаква да нарасне до 71,1 милиона.
България има над 459 200 (356,5-644,7 ‡) диабетно болни възрастни и честота сред 20 – 79 годините от 8,4% (6,5 – 11,7 ‡). Смъртните случаи, приписвани на диабет
в България през 2015 г. са 7 014, а прогнозният брой недиагностицирани случаи е 199 000 (184,8-334,1 ‡).
Участници:
- 30 диабетно болни пациенти ( 50% – с очни прояви на диабета, 20% с ДМЕ)
- 10 медицински лица, от които 1 диабетолог и 7 очни лекари.
Резултати:
- 41% от пациентите споделят, че процедурата по насочване е сложна, отнема дълго време и представлява пречка за провеждането на очен преглед.
- 20% от пациентите споделят, че намаленото им зрение, в следствие на ДР или ДМЕ, затруднява контролът им върху диабета.
- 33% от медицинските специалисти не разполагат с протоколи/ръководства за установяване и лечение на асоциираната с диабета зрителна загуба.
- 75% от пациентите със загуба на зрение в следствие на ДР или ДМЕ споделят, че състоянието им затруднява, а в някои случаи прави невъзможно извършването на ежедневни дейности като шофиране, извършване на трудова дейност и основни домашни задачи.
- 50% от пациентите с ДМЕ изживяват дни на лошо физическо и психическо здраве.
- 30% от пациентите никога не са обсъждали очните усложнения на диабета с техния лекар или са го направили едва след тяхната поява.
- 17% от очните лекари не са получили специфично обучение за лечение и диагностика на ДР и ДМЕ.
Заключение:
Здравните специалисти, като лекари или медицински сестри, най-често информират пациентите за тяхното състояние. Пациентски здравни организации, пресата и радиото също се разглеждат като ценен източник на информация. Тенденция в световен мащаб, която е отразена в проучването в България, е нарастващото използване на интернет като средство за информираност ( за 47% от анкетираните).
Само 7% от анкетираните са записани в програма за лечение на диабета и от тях само 50% казват, че в програмата има информация за важността на скрининга за очни усложнения. Въпреки че делът на отговорилите е изключително малък, може да се окаже, че програмите за контрол на диабета не са лесно достъпни в България.
Много от анкетираните се затрудняват с базисния контрол на диабетното си състояние, поради високата цена на грижите, изпитват голямо затруднение да съблюдават подходяща диета, и съобщават за дълги периоди на изчакване за прегледи.
Установява се висока информираност за усложненията, свързани с диабета, включително за загубата на зрение (96%). Загубата на зрението се определя като най-тревожното усложнение, последвана от невропатията и язвите на краката. Само десет процента от анкетираните не са имали усложнения от диабета си, а всички с ДР и ДМЕ са имали допълнителни усложнения.
Знаейки, че загубата на зрение, свързана с диабета, може да бъде предотвратена, справянето с пречките пред профилактичните прегледи на очите е важна задача. Повечето (97%) анкетирани са преминали очен преглед, което е разбираемо предвид целенасочената извадка, но все пак остават много пречки като сложния и продължителен процес на препращане, дългите часове на изчакване в деня на прегледа и очните прегледи, които не се предлагат в близост до дома на пациентите.
Данните показват, че връзката между пациента и здравния специалист е от решаващо значение за осигуряване на реалистични и оптимални резултати за пациента. Следователно е изненадващо, че 31% от анкетираните или никога не са имали разговор за очни усложнения със здравния си специалист, или той се е състоял само след появата на симптоми. Също толкова обезпокояващи са митовете и вярванията около промените в зрението, като 11% съобщават, че проблемите със зрението са нормална част от стареенето и някои анкетирани не полагат специални усилия за предотвратяване на проблемите със зрението.
Повечето диагностицирани с ДР и ДМЕ заявяват, че зрението им е било леко или значително засегнато, което от своя страна е повлияло на тяхното здраве, начин на живот и избор на живот, като мнозина изпитват затруднения при работа или запазване на работа, шофиране на превозно средство, контрол на диабета и участие в развлекателни дейности или упражнения .
Анкетираните с ДМЕ казват, че предпочитат проактивен подход за предотвратяване на по-нататъшна загуба на зрение, вместо само да получават лечение, когато зрението им се влоши. Здравето и семейството са основните притеснения в съзнанието на анкетираните.
Обучението на пациентите е в основата на проактивния подход. Неочакван и будещ притеснение факт е, че само половината от групата на очните лекари са имали писмена информация за диабета и потенциалните очни усложнения.
Освен това половината от всички медицински лица (включително очни лекари) не са разполагали с протоколи за лечение на проблеми със зрението, свързани с диабета.
Препоръките за времето на първоначалния очен преглед за хора с диабет варират в зависимост от вида на диабета. За пациенти с диабет тип 1 50% от лекарите препоръчват преглед по време на диагностицирането и 84% за тези с диабет тип 2.
Определени фактори повлияват на процеса на насочване на пациентите, като основен е продължителността на диабета, високите нива на глюкоза, наличието на съпътстващи заболявания като хипертония и възрастта на пациента.
Най-големите предизвикателства за подобряване на състоянието на пациентите с очни усложнения, както се възприема от всички очни лекари, е късната диагноза и лошата мултидисциплинарна екипна работа (според 84%).
До голяма степен пациентите и медицинските лица, които са участвали в проучването са били самоизбрани и следователно тази популационна група е по-вероятно да бъде ангажирана и мотивирана в контрола на диабета, което е възможно обяснение за степента на информираност и проведен очен скрининг.
Въпреки че извадката не е представителна за по-широката популация и като такава може наистина да не отразява националната ситуация, констатациите илюстрират важни тенденции и със сигурност подчертават специфични области на безпокойство и потенциални призиви за предприемане на действия в България.
С подробния доклад може да се запознаете тук.